Направо към съдържанието

Българска брайлова азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българска брайлова азбука
Информация
Типазбука
ЕзициБългария български
Създаден1906 г.
Период на използване1906 г. – до днес
Родителски системи
Брайлова азбука
  • Българска брайлова азбука
Посока на писанеот ляво надясно

Българската брайлова азбука е брайлова азбука за писане на български език.

Тя е базирана на унифицираната международна брайлова конвенция, с букви, приблизително съответстващи на тяхната латинска транслитерация, с еднаква пунктуация и френски въпросителен знак. Азбуката се използва от незрящите и слабовиждащите българоговорещи хора по света.

Българска брайлова азбука

Измежду общите букви в българската и руската брайлова азбука различия има само за буквите „й“ и „ѝ“.

Печатна буква а б в г д е ж з и й ѝ
Брайлово изписване
Печатна буква к л м н о п р с т у
Брайлово изписване
Печатна буква ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
Брайлово изписване

Препинателни знаци

[редактиране | редактиране на кода]

Пунктуацията е идентична с руската брайлова азбука.

Препинателен знак , . ? ! ; : „ ... “ (...)
Брайлово изписване
пред число главна буква

Знаци в банкнотите

[редактиране | редактиране на кода]
Релефни фигури за разпознаване на номинала от незрящи

В съвременните български банкноти, от 1997 г. насам, за улеснение на незрящите, са вградени релефни изображения с различни геометрични фигури – кръгове, триъгълници, квадрати и правоъгълници[1]. Намират се до надписа „Българска народна банка“.

Номинал (лв.) 1 1000 2 5 5000 10 10 000 20 50 100 500
Брайлово
изписване







▲▲⬛

Брайловата азбука е пренесена в България от Русия през 1906 г. Българската брайлова азбука е почти идентична с руската брайлова азбука, където те се припокриват. В българския език липсват някои руски букви, но има допълнителният знак ѝ (и с ударение), което заема мястото на руската буква й (в българския език буквата „ѝ“ е огледално изображение на „й“).[2][3]

Принципи на писане

[редактиране | редактиране на кода]

В българската брайлова азбука се използват различни комбинации от точките, без значение кои са поред. Исторически погледнато, има три начина за прилагането на брайловото писане при различните езици.

  1. По силата на Международния договор за брайловата азбука, тя трябва да следва френския ред на 26 букви от латинската азбука. След изтичането на тези 26 букви, при наличието на още букви се използват огледални образи и съчетания. Това са опити за налагане на еднаквост на азбуката във всички езици по света. Така би трябвало да се избегне хаоса, ако всяка нация пренарежда на буквените кодове. Не всички езици обаче се подчиняват на това споразумение.
  2. Друга, историческа вече, система е кодовете да се задават според честотата на използваните символи при писане с най-прости комбинации, за да се пишат и разчитат бързо. Такива системи са били използвани в Германия и САЩ, но днес не се срещат никъде.
  3. В Китай и Япония се използва система от срички и звуци.

Предложение за разширение, включващо ASCII и Unicode BMP

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на основната многоезична равнина (Basic Multilingual Plane). Всяко номерирано поле представлява 256 кодови точки

През 2020 г. е направено предложение за разширение на българоезичната Брайлова писменост с още няколко 6-точкови блока за всеки знак и с повече празно пространство при изписването на всеки отделен знак, в стила на южнокорейската писменост хангъл, като това разширение добавя всички знаци от кодовата таблица ASCII (освен вече наличните в българоезичната Брайлова азбука) плюс начин за изписване на който и да е знак от стандарта Уникод чрез кодирането му като съставен от няколко хоризонтални и вертикални Брайлови блока, като представлява означение на съответния Уникод знак чрез изписването му като съответния си Уникод код според представянето си в 16-ичната бройна система; основно се поддържат всички блокове от Unicode BMP (Basic Multilingual Plane)).

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bulgarian Braille в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​